ТВОРБИ НА СТИПЕНДИАНТИ

ПОРТАЛ КУЛТУРА разкри специална рубрика за текстове на стипендианти на проект "1000 стипендии" - рубриката "Красив ум". Щастливи сме за това. Щастливи сме, защото в конкурса живеят толкова красиви мисли и словесности, че би било неразумно да не им се отвори врата към по-широки читателски пространства. Споделяме ги и тук, без да лепваме етикета "за пример", защото неподражанието е това, с което се отличават.

Приятно четене!

 

АНАСТАСИЯ СТОЕВА - трикратна стипендиантка на фондация „Комунитас“

 

ОБРАТИМА ЛИ Е СТРЕЛАТА НА ВРЕМЕТО?               

Човек още от дълбока древност си задава въпроси за неща, които не разбира и на които най-вероятно никога няма да получи отговори. Това са въпроси за феномени, за метафизични явления, които не можем да си обясним (вероятно защото сме част от тях?). Един от тези особено невъзможни проблеми е този за времето – безпощадния съдник на човешките същества, жестокия тиранин, който ражда и руши, създава и унищожава. (продължи тук)

 

МАРИЯ СТРАШИЛОВА - четири пъти стипендиант, носител на специална и изключителна стипендия

 

НЯКОЙ МЕ Е РАЗКАЗАЛ...

Няма любов, където изненадите са пресъхнали. А спреш ли да се изненадваш от себе си…, то сам се погубваш. Подреденото съзнание е невежо за дълбочината на живота. Така успокоявам хаотичните си мисли. Но не е ли хаосът начало? Не е ли богат, непредсказуем? Все всява разруха, докато съгражда. В хаоса има дълбочина. Та и богатите души са хаотични. Не подлежат на рамкиране, не ограждат света с бетонни зидове. Приемат го ужасяващо непознат. (продължи тук)

 

ЕЛИФ МЕХМЕТ - петкратен стипендинт, два пъти носител на изключителна стипендия

 

ВСИЧКО, КОЕТО ПРИСЪСТВА ЧРЕЗ ОТСЪСТВИЕТО СИ...

Погледнах небето. Луната наподобяваше сърп. Спомних си за дядо ми, който ме гледаше с почтени, дълбоки очи и се усмихваше на лакомото ми гълтане на пържените картофи, поръсени с прясно сирене и пикантен кетчуп. Спомних си за сладкото ухание на теменужки, увехнали сред страниците на един изоставен дневник. Изникна образът на летните вечери, в които пожелах звезди, а животът ми предложи безброй светулки, хвъркащи като перца сред нощта. Едно минало лято се разтвори пред мен. (продължи тук)